КС отхвърли питането на правителството за задължителна военна подготовка
Конституционният съд отклони искането на Министерския съвет за наложително тълкуване на наредбата , обвързвана с отговор на въпроса дали е възможно въвеждането на наложителна военна подготовка на жителите със статус на запасни по смисъла на Закона за запаса на въоръжените сили на България. Това оповестиха от Конституционния съд на своя уеб уебсайт. Определението е признато единомислещо от 10 конституционни съдии на съвещание, състояло се на 4 април. Докладчик по делото е арбитър Соня Янкулова.
Кабинетът на Гълъб Донев искаше наложително пояснение на наредба от Конституцията. Тя гласи, че " отбраната на Отечеството е дълг и чест за всеки български жител. Измяната и измяната към Отечеството са най-тежки закононарушения и се санкционират с цялата суровост на закона ", както и, че " подготовката на жителите за отбрана на отечеството се урежда със закон ".
Въпросът на държавното управление беше: " Допуска ли Конституцията въвеждане на законова опция за наложителна подготовка за отбрана на отечеството в спокойно време на българските жители със статус на запасни по смисъла на Закона за запаса на въоръжените сили, за придобиване, поддържане и рационализиране на качествата им за осъществяване на отговорностите им във военните формирования? "
Конституционният съд обаче изяснява, че нормално се поясняват правила, които са неразбираеми. А в тази ситуация това не е по този начин. Конституцията основава обвързване за Народното събрание да уреди със закон подготовката на жителите за отбрана на отечеството. Изрични ограничавания или условия във връзка със самата нормотворческа подготвеност наредбата не съдържа, споделят съдиите.
Според тях разбирането на държавното управление, че " воинските отговорности " значат само " наложителната наборна военна работа " не намира опора в Конституцията.
Разпоредбата в главния закон е ясна, написа още Конституционен съд:
" Тя разпорежда допустимо най-широката нормотворческа подготвеност на настоящия законодател, без да открива категорично съответни ограничавания по отношение на метода за осъществяване на конституционното обвързване на българските жители за отбрана на отечеството, надлежно за подготовката им за осъществяване на това обвързване. Парламентът е стеснен само от конституционните правила и полезности. Конституционен съд може да се произнесе дали ги е спазил, когато има съответен закон ".
В случая става въпрос за избор на съответен на средата за сигурност (и на заплахите) метод на подготовка на част от българските жители за отбрана на отечеството. Този избор не принадлежи на Конституционния съд. Парламентът е този, който следва да направи преценка, в сходство със средата за сигурност и заканите за страната в съответния исторически миг, на нужните и вероятни способи за подготовка на жителите за осъществяване на задължението им за отбрана на отечеството, се споделя още в определението.
Кабинетът на Гълъб Донев искаше наложително пояснение на наредба от Конституцията. Тя гласи, че " отбраната на Отечеството е дълг и чест за всеки български жител. Измяната и измяната към Отечеството са най-тежки закононарушения и се санкционират с цялата суровост на закона ", както и, че " подготовката на жителите за отбрана на отечеството се урежда със закон ".
Въпросът на държавното управление беше: " Допуска ли Конституцията въвеждане на законова опция за наложителна подготовка за отбрана на отечеството в спокойно време на българските жители със статус на запасни по смисъла на Закона за запаса на въоръжените сили, за придобиване, поддържане и рационализиране на качествата им за осъществяване на отговорностите им във военните формирования? "
Конституционният съд обаче изяснява, че нормално се поясняват правила, които са неразбираеми. А в тази ситуация това не е по този начин. Конституцията основава обвързване за Народното събрание да уреди със закон подготовката на жителите за отбрана на отечеството. Изрични ограничавания или условия във връзка със самата нормотворческа подготвеност наредбата не съдържа, споделят съдиите.
Според тях разбирането на държавното управление, че " воинските отговорности " значат само " наложителната наборна военна работа " не намира опора в Конституцията.
Разпоредбата в главния закон е ясна, написа още Конституционен съд:
" Тя разпорежда допустимо най-широката нормотворческа подготвеност на настоящия законодател, без да открива категорично съответни ограничавания по отношение на метода за осъществяване на конституционното обвързване на българските жители за отбрана на отечеството, надлежно за подготовката им за осъществяване на това обвързване. Парламентът е стеснен само от конституционните правила и полезности. Конституционен съд може да се произнесе дали ги е спазил, когато има съответен закон ".
В случая става въпрос за избор на съответен на средата за сигурност (и на заплахите) метод на подготовка на част от българските жители за отбрана на отечеството. Този избор не принадлежи на Конституционния съд. Парламентът е този, който следва да направи преценка, в сходство със средата за сигурност и заканите за страната в съответния исторически миг, на нужните и вероятни способи за подготовка на жителите за осъществяване на задължението им за отбрана на отечеството, се споделя още в определението.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ